12. «ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА»

Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех напред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителят да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но Той не идваше.

Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки Слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителят. Поглеждах нагоре към осветения Му прозорец и мислех: Учителят разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг...

Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителят може би възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с Него, марширу- вайки пред стълбата, която водеше към Неговата спалня.

Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителят, много сериозен, застана пред мен. Аз Го погледнах плахо поради дързостта си да Го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, Той строго ми каза:

- Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.!

- Но, Учителю, защо? Във Вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква.

- Аз ти казвам: твоята задача по отношение на Д.[1] беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените.

- Но, Учителю, защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него.

- Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки. Слушай да ти кажа: обичта е едно нещо, а женитбата съвсем друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш учейичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят - такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка на материални облаги, или по амбиция, Тогава и двамата, и децата теглят и носят последствията. Та, сега, и на тебе казвам: обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна.

Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво.

- Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно...

«Това е достатъчно» - отекнаха думите в мен.

Учителят се качи по стълбите обратно в стаята Си. Отидох си замислена.

Минаха години. Продължавах да обичам и да страдам за Д. Бях негова духовна приятелка, «моят талисман», както той ме наричаше. Той не споделяше моите вярвания и моя начин на живот, но въпреки това с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем.

Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава аз Му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н., и т.н. Учителят ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че Той ме питаше за Димитър. Много ме радваше и аз споделях с Него всичко преживяно.

През декември 1944 г. Учителят премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че храня човек, който е преситен. Бях научила, че той си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. й да мисля за него.

Две-три години по-късно го срещнах на улицата.

- Защо престана да ме обичаш? - ме попита той развълнуван.

- Това е достатъчно - отговорих тихо с думите, които Учителят ми беше казал преди доста години. Сбогувахме се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот.

Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна.

Учителят беше прав.

--------------------
[1] Д. - Димитър Костов, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)