4. «ИДИ СЕГА!»

Това се случи на 12 септември 1933 г.

В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствувам там.

Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук.

- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.

Не бях забелязала кога и откъде бе дошел към мене.

- А какво става с назначението ти?

- Нищо, Учителю, днес беше последният ден, но не ме назначиха. Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си.

- Иди, рекох, сега в инспекцията. Опитай! - тихо и убедително ми каза Той.

- Но сега няма приемен час.

- Нищо, рекох, иди сега

С такава мекота произнасяше всяка дума, същевременно убедително, като че ме заставя да отида.

-  Ще довърша метенето и ще отида, Учителю - казах аз и по-бързо забръсках с метлата.

Учителят внимателно ме гледаше. След като свърших, оставих метлата на място, целунах Му ръката и тръгнах по шосето към града. Беше ми леко, като че хвърчах, защото Учителят беше много внимателен.

Влязох в тъмния коридор на Инспекцията. Недоумявах какво ще правя по това време тук! Приемаха само от десет до дванадесет часа преди обяд, а сега беше около 5 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам.

- О, здравей, Милке, каквоте води насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, и който в момента излизаше от стаята на председателя.

- От цял месец идвам всеки ден за назначение - изненадана му отговорих.

Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а

аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях.

- Подпиши си акта за встъпване в длъжност! - прошепна ми той.

Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя.

- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата. Че как не Ви срещнах досега?

- И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея, и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията.

Като в сън литнах обратно към Изгрева с акта за назначение и си шепнех: «Учителю, назначена съм в София! Как знаехте точно момента кога да ме изпратите? Ах, Учителю, как не Ви познаваме! Безкрайно Ви благодаря. Как дойде при мен, за да ми каже: «Иди сега!»

С тези мисли и тази радост не усетих как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителят разговаряше. Като се приближих до групата, Той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза:

- А сега работи и учи!

Никой друг не разбра какво беше станало.

«Работи и учи!» - отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката Му и тръгнах за дома, за да зарадвам и домашните си.