11. За Невена Неделчева от Николина Славчева

Ти беше толкова красива,
Невенке, сестрице мила!
В бедност живя, но бе щастлива,
но с ум-светкавица в тъма-сила.

Романи, разкази Невена написа,
на есперанто ти разкази преведе.
Четат те от градове, села, ни слиса...
Унгария те оцени - книги издаде.

Ненадмината бе в предпразничните дни
за Учителя да поработим, да сторим нещо
Да почистим добре цветята в градината,
да прекопаем, и всичко ти правеше вещо.

Пеехме и песни от Учителя недопети...
Мелодични, толкова чисти и свети.
Да, Той като слънце слезе на Земята,
с Любов да стопли сърцата и душата.

А всяко породено в тебе съмнение
ти превръщаше във вяра и умение.
На тия, що грешат, ти подаваше ръка,
щедро ги даряваше с топлота, доброта!

Винаги с Бога към вечността,
докато душата ти напусна плътта,
ще те четат, Невена, младежи, деца,
че остави след себе си ярка следа!

Ти и днес си жива, Невенке, и ни помагаш,
както приживе нещата на място слагаш.
Героите от романите ти са щедри и чисти,
не са измамници, алчни, но хора лъчисти!...

Невенка често ми рецитираше «Сърцето на поета».