8. На Невена Неделчева от Зора Станкова

Сред шума на камиони,
леките коли, файтони
в многохилядния град-
лукс... преяждане и глад,
аз вървя посред тълпата
и жадувам красотата:
обич братска - светъл блен
да огрее моя ден!

*  *  *

Виждам път... Слънце грее -
Витоша ли синя пее?
Хора чужди в равни друм
вдигат в пътя само шум...
И замислено вървя -
стих ли някакъв мълвя?
Някой шепне ми: «Върви,
мъката си забрави!»

Търся... питам разни хора,
номер «9» търси взора...
Марта, носех твоя лик
и познах те в същий миг!

Колко нежност - плам в очите,
сякаш в небеса звездите
пламнали посред нощта
да облеят с зрак света...

*  *  *

Мислех често в самотата
где да найда светлината?
Вредом срещах само мрак
и в човека страшен враг...
Некой шепне ми в душата:
«тамо горе в планината
музика ефир звучи
в Изгрева, облен в лъчи!»

Зора Станкова - Видин,

София, 9.VII.1947 г.