8. Да даваме!

В. «Братство», бр. 145, 1.1.1936 г., стр. 1.

Ако давахме излишъка си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъкът отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече, от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички.

Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях - да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях. Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем, от студа, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен. Но най-често идва неканената гостенка, близко или далече от нас, и ни говори, че ний всичко, всичко, което е земно, ще го оставим тук - и спомените, и скъпите накити, и къщите, и ще си отидем тъй, както сме дошли на Земята. И вместо нас, тогава ще остане добрият или лошият спомен за нас - за това, което ние сме направили за другите. И защо тогава да се стремим да трупаме все повече и повече, когато няма да го вземем със себе си? Защо поне с излишъка си да не създаваме малки радости на околните си и да не живеем в красиви чувства помежду си?

Сега наближават празници - и всяка човешка душа жадува за празник - за радост. Ако всеки, който има, помисли за тоя, който няма, и му даде излишъка си, тогава, наистина, би настъпил един всеобщ голям празник на Земята, в който всички ще вземат участие със своята радост. Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос - Любовта.

Benitta [Невена Неделчева]