Алтернативен линк |
3. Красотата и достойнството на жената
Стремежът към красотата е вложен в самата същност на човека. Затова той навсякъде и във всичко търси красивото. Красотата радва окото, гали душата. Тя е един от най-големите стимули в живота, след любовта. Но в основата на любовта стои красотата. Ние обичаме красивото, хубавото, като същевременно искаме да сме красиви, за да бъдем обичани. Красотата е тясно свързана с любовта. Но какво е красота? Красотата е това, което събужда добрия подтик у човека. От тази гледна точка, красива жена е тази, която може да събуди, да вдъхнови околните си към доброто, благородното.
Красотата на жената трябва да бъде като тази на изворите в планината, край които никога не се насищаш да стоиш, като вековните борови гори, които внасят тишина и спокойствие на този, който е всред тях, като цветните поляни, обсипани с цветя, като потоците, които внасят живот и радост, като високите върхове, които внасят стремеж към високите, още недостигнати върхове на науката.
В природата и всред природата всичко е хубаво, красиво. Цъфналите карамфили в пазвата на висока, ронлива скала ни карат да се спираме и възхищаваме, пръснатите цъфнали цветенца между камънаците ни удивляват. Защо? Защото всичко в тях е естествено, непринудено. Оттам, естественото, непринудено държание на жената, в което няма двуличие и корист, я правят привлекателна и всеки допир с нея е приятен.
Красотата като тази на природата трябва да бъде жива и да се превръща в извор.