X. КРАСОТАТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЖЕНАТА

Невена Неделчева

1. Песента на татко

От малка, пък и досега, съм любимката на татко. Мама повече обича Иво, братчето ми, а може би и защото е по-малък.

Горях от нетърпение да се завърне татко по-скоро от работа и да почне да ми разказва приказки и да ми пее песни. Той пее много хубаво и досега.

Вечер никога не заспивах, докато не ми изпее всичките песни, които баба някога му е пяла, когато е бил малък, а и други, които отпосле той е научил.

Бях 8-9-годишна, когато се разболях от скарлатина, но в много остра форма. Иво веднага го отделиха, да не се зарази от мене, а татко го виждах само през прозореца, защото ходеше на работа и не биваше да влиза при мене.

Колко е било мъчително боледуването за мене, съм забравила, защото всяка физическа болка се забравя, когато тя премине. Но колко много съм страдала за татко и колко много съм чувствувала необходимостта да ми пее, никога няма да забравя.

Изгарях от температура и чувствувах непреодолима потреба да ми пее татко. Струваше ми се, че неговата песен ще прогони температурата, ще намали болката ми. Плачех и исках татко, а той беше чиновник и не можеше да бъде постоянно при мене. Мама ми казваше това, аз го разбирах, но не можех да махна необходимостта да чувам песента му. И вечер милият ми татко стоеше под прозореца ми и до късно ми пееше бабините песни. Тогава аз се успокоявах и заспивах.

Но това успокоение биваше за малко. Болестта ми се развиваше и се приближаваше до своята криза. И при най-голямата си болка, и при най-голямото си страдание, никога не забравих, че ми е потребен татко и неговата песен. През тези решителни за живота ми дни, татко е прехождал по няколко пъти от учреждението до дома и аз гледах изпитото му, мило за мен лице, опряно на прозореца и вдълбените му от мъка и безсъние очи. И всякога, когато го виждах, устните ми пошепваха само едно: «Искам да пееш.»

През нощта, през време на кризата - аз вече не помня това, но мама ми разказва, - макар и в полусъзнание, аз съм искала татко да пее. И той, обичният ми мой татко, е пял през цялата нощ под прозореца ми. Майка казва: «Пее татко ти, а цялото му лице - обляно в сълзи.» Така е пял до призори. Когато Слънцето изгрявало, той си спомнил една бабина песен с която тя го е будила сутрин. В песента се казвало, че Слънцето е изгряло, птичките запели, цветята разтворили чашките си, а пчелиците излитнали от кошерите. Време било да стане детето, защото новият ден дошъл.

Тогава аз съм се усмихнала и съм пошепнала: «Мамо, това е най-хубавата песен на татко. Аз ще оздравея и ще стана.»

После наистина оздравях. Но и до днес, когато татко пее тази песен, очите му се изпълват със сълзи, а в моята душа става светло, хубаво, просторно, защото новият ден е дошъл.

Боже, благодаря Ти!

11.12.1947 г.