4. Словото, което освобождава

В това време Сийчето се сближи много с Вили и заедно с Маргаритка почнаха и те да идват да слушат беседите на Учителя. А Вили без това от по-рано си бе ходил.

За моя радост, Сийчето слуша с голямо внимание Словото на Учителя и веднага поиска да отиде и поговори с Него, ако това е възможно. Вили обеща да Го попита. Той казал, че може, и й определи час след обяд. Ние всички останахме да чакаме и целия ден прекарахме в гората.

На уречения час Вили я съпроводи до вратата на Учителя. Не зная какво тя е говорила с Него, но когато излезе от стаята Му, тя цяла бе усмивка, радост, светлина. Като на крила прелетя при мене и ме прегърна...

Всички видяхме, че именно в тоя момент Сийчето фактически бе излекувана от страшната болка в душата си. Тя бе така радостна и весела, както никога след оздравяването. Дотогава винаги сянка на тъга и меланхолия забулваха хубавите й очи.

- Мамко, Той ми каза да свиря - не се стърпя да ни каже веднага тя.

Татко й си протегна ръката и я погали по косите. Тогава тя му хвана ръката и я целуна.

А моето сърце се радваше - Сийчето наново бе оживяла, оживяла...