11. При нозете на Учителя

Слънцето грее, майко моя, грее и в нашите души и сърца. Ние стоим при нозете на Учителя и слушаме Неговия тих глас да ни говори. Душите ни се разтварят да погълнат думите Му, за да оживеят с нов живот.

Пред взора ни се разтварят широки хоризонти, обширни полета за работа в живота, където да приложим словото на Учителя. Сърцата ни трептят в безпределна радост с вечния копнеж по Великото, Незнайното, Божественото.

И думите на Учителя: «Любов, любов между всички и към всички», се отекват в нашите души, преобръщат се в светлина и проникват и достигат до най- отдалечения кът на Вселената.

О! Майко моя, да бъде Волята на Тоя, Който ни е изпратил на Земята!