4. Истинската любов и истинската радост

Вчера бях пак на планината, майко моя. Обикновено стоя далеч от всички и само когато видя, че са заобиколили Учителя и слушат, отивам и сядам незабелязано.

Както често ми се случва, раната пак се бе разтворила в гърдите ми и караше да виждам света и живота в черни краски.

Повдигнах глава, погледът ми срещна тоя на Учителя и аз мислено Му из-, виках: «Защо дойде на Земята? Защо поне Ти дойде тук, при нас, да се каляш в тинята на човешкия живот? Христос дойде и какво направи? Разпънаха Го. А Ти защо дойде? Тук е само смрад, кал и лъжа. Защо остави светлото и чистото и дойде тук на Земята, където всичко е долно и низко?»

Стоях с поглед, вперен в Неговите благи очи, които ме гледаха с кротост. И Той, говорейки, каза:

- Някои ме питат защо съм дошъл на Земята. Аз дойдох, защото нося светилник, за да не се лутате в тъмнината.

Стоях като вкаменен. За лишен път аз виждах как Той четеше мисълта ми и ми отговаряше гласно.

Наистина, майко моя, не заслужава ли човек да се откаже от всичко, което има на Земята, за радостта, която изпитах в тоя момент?

След това той наново продължи прекъснатата си за момент мисъл:

«Когато срещнете някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога да се прояви в него. Щом ограничиш един, втори, трети человек, най-после и тебе ще те ограничат. Страданията и нещастията в живота идват от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. Дайте свобода на външната и вътрешната любов.

Всички трябва да изучавате и прилагате любовта, да виждате доколко обичате Бога и доколко - хората. Наблюдавайте се, да видите каква е любовта ви към Бога и какво можете да направите за Него.

Като изучавате любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната любов.

Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте о закона, но за любовта. Нека любовта ви бъде мярка в живота. Обичайте! В любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. Любовта обединява всички хора. В нея има единство. Това е едно от качествата на новия живот.

Новият живот се отличава от стария по начина на даването. В стария жи- _ вот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква да получи нещо...»

И когато се върнах вкъщи, аз се прибрах в стаята си и рисувах, а в гърдите ми се разстилаше тиха мелодия. И не попитах тогава Мери нищо - как е прекарала деня, с кого е била.

Очите на Учителя все още ме гледаха с благост и светлината, която се струеше от тях, изпълваше душата ми с радост.

И когато се попитам с трезвия си ум как и защо става всичко това, един е отговорът - не зная - но въпреки това, то е.

Мери понякога ме гледа учудено и изпитателно. Тя твърде често вижда меланхолния ми вид, заменен с радост и търси източника на вдъхновението ми. И колко жалко, че тя го търси в кръга на това, което радва нея самата. А тя не знае, че има и друга радост, която е по-велика, по-голяма от тая, да целуваш устните на жената, която обичаш, радост, която изпълва всичкото човешко същество и тая радост прелива, превръща се в светлина и кара човека да се откаже, да даде заради нея всичко, което притежава на Земята.

О! Тая радост е безпределно голяма и нищо не може да се сравни с радостта на плътта.