IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Невена Неделчева. Превъзмогване. Роман. София, (откъси)

1. Как се домогва човек до идеята за Бога

Майко моя, много пъти вече ходя на планината и отивам все на оная позната вече мене поляна. Веднъж заварих там няколко души, но Учителят Го нямаше. Стоях далеч и не се приближих. Но няколко пъти и Той - Учителят, беше там, но аз пак не се приближих при тях, а гледах и наблюдавах всичко отдалеч, защото се боях да не би всичко онова красиво и възвишено, което имах в душата си, да се изпари при вида на реалността, която може би и между тях съществува. Но така, отдалеч, скрит между храстите, аз им се радвам, когато ги виждам, и душата ми пее наедно с тях, когато те пеят. И тогава не мисля за Мери - и се чувствувам тъй добре. Наистина, тя е свободна.

Веднъж видях, че всички се бяха събрали около Мъдреца и когато се бяха превърнали на зрение и слух, за това, което може би им говореше, аз тихичко излязох от храстите и седнах на един камък до тях. Слънцето грееше и от време на време подухваше вятър. Но в душата ми бе тъмно, а сърцето ми бе изпълнено с мъка.

Полека-лека до слуха ми почнаха да достигат словата на Учителя, отначало откъслечни, а после изцяло. Неговият глас бе тих, но достигаше надалече. Извадих бележника си и почнах да записвам думите Му. Той говореше:

«Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъм.»

Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот. Този Учител говореше за идеализъм, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала.

Там нямаше суетата на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената.

Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.