1. Сърцето на поета

Знаеш ли какво нещо е сърцето на поета, дете? То е като бисерна мида. И страданията, които влизат в него, са песъчинките, които отпосле се преобръщат в бисери.

И колкото страданията са по-големи, толкова очите на хората се повече радват на необикновено големите бисери: - песни, приказки и разкази.

И те, хората, които се кичат с бисерите на мидата, не знаят болката й, докато превърне песъчинката в бисер. Така също не знаят болките и терзанията на този, който превръща страданията си в радости за другите.