12. Кой е лечителят?

«Един път, пък - продължава сестра Попова, - идва една сестра и ме моли да отида у едно семейство, чужденци. Мъжът - инженер. Има две деца, и двете - болни. От къщи навън не ги извеждаха. Едното беше болно от астма, а другото, момчето - от сливици. На училище не ходеха, частни учители вкъщи имаха, защото все болни били.

Когато отидохме, попитах аз може ли да им се помогне. Каза ми се, че може. И по три пъти ги бутнах, гдето ми се каза, и това беше! Оздравяха децата. На училище тръгнаха, майката и бащата от радост не знаят как да ми се отблагодарят.

Сега момчето следва, а момичето е тука. Какви здрави деца израснаха, а какви бяха!

Па и само те ли са - колко други случаи има, все се излекуваха. Но аз не ги лекувам, чада, не аз, а Той ги лекува. Докато не ми каже, аз от себе си нищо не мога да направя. И г-н С. на два пъти го лекувах. Единия път на две прегърбен ходеше, не можеше да се изправи, и като отидох и направих това, което ми се каза, оздравя човекът. И втория път пак го лекувах - не аз, а чрез мене пак го излекуваха. Но той е много добър човек. После той на много места ме води да се помага, на които Бог разреши.»

Ние я слушаме, слушаме и виждаме, че откакто е срещнала Учителя, през живота й като дебела линия ясно се вижда навсякъде проявата на Божественото. И в нас самите сякаш закрепва по-силно вярата, колебанията притихват и скърбите ни се виждат дребни и малки в сравнение с великото и красивото, което Бог влага в душите на тия, които искат да Му служат и изпълнят волята Му. От гърдите ни се изтръгва дълбока въздишка и в душите си възжелаваме светлия път за нагоре.