10. Светлината на света

- «Да бъдеш велика майка, велика приятелка и велика сестра» - ми казува Духът - ни разказва сестра Попова.

И наистина, тя е такава - с постоянно готовото си разположение да помогне, да утеши, да разгони ненужни страхове и тревоги от човешката душа.

И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му. Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха.

Когато болка свива нашите сърца и сълзи бликат от очите ни, тя заплаква заедно с нас и казва веднага:

- Чакайте да видим какво ще каже Той.

И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб.

Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва:

- Знаете ли какво ми казва сега Той?

- Какво? - питаме ние нетърпеливо.

- «Помагай им, облекчавай ги, те са твоите деца, Аз ги пращам...» - ни каза тя.

И наистина, тя милва косите на тия, които нямат родни майки, оставя ги да си сложат главите на коленете й и да изкажат тъгите си пред нея тъй, както при майка си...

Тя разбира всичко, защото през много скърби и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога.

- На всички ви ще ви се даде - казва ни тя, - само да слушате.

И ние вкупом обещаваме да слушаме и работим. Очите на всички просияват в радостна надежда да се приближим стъпка към идеалите си, които са ни довели тук, при Учителя.

Колко много са нейните опитности, колко безбройни са нейните уверения в проявата на Божественото - и затова тя е тъй твърда и непоколебима в пътя, който я води към Светлината. Когато тя ни говори за Учителя, ние всички тръпнем и я обожаваме за отворените й очи, с които тя може да вижда това, което ние още не можем.

- О! - казва тя - Светът не знае кой е Той и затова всички са такива равнодушни, но ако очите им се отворят и Го видят, те щяха да тичат и да не искат да се отделят от Него. Защото Той е Светлината на Земята, Той е... Той е това, което, ако хората знаят, биха благославяли, че са се родили във века, когато е и Той. Но те са слепи, слепи са, чада мои, слепи са и не могат да Го видят. Но ще дойде време, когато и те ще прогледнат - всеки на времето си. Така ми казва Той - никого да не осъждам, всеки ще се пробуди на своето време. Всеки сега е такъв, защото е на такова стъпало; когато се качи по-нагоре, ще се промени, ще стане друг.

И ние, превърнати на слух, слушаме как и при какви случаи е видяла Учителя не с човешките си очи... И ние се радваме, че поне чрез нея можем да надникнем отвъд завесата и видим това, което и тя вижда.