79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО

Сега ме виждат, че съм стар и че съм в голяма къща с много стаи. В нея са сложени братски вещи на Учителя и от разрушения салон на Изгрева. А сега, като дойдат и като видят, смятат, че като си отида от този свят, не трябва тук да има нищо. Да се разграби. За мен това не са вещи, а човешки отношения. Да, така е.

Аз се отварям към тоя, с когото работя. А той не влага нищо от себе си в работата си. Той като идва тука, вижда, че това има, че онова има. Онова, което е било необходимо за моята професия, правене на мозайки, всичко имам. Дори го имам и в повече. И като види, че това има, онова има, а той почва сега отначало да работи, и всичко изведнъж иска всичко това да го има и да отиде при него. Ами не работи, за да го има. А гледа да го вземе. И като го вземе - пак не работи с него. А само го разграбва.

Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница. А сега, дошел някой, без да ме пита взел от нея и след това изсипал извън заграденото. Има към 2 килограма. Ще те заведа да го видиш. Добре, взел си, без да питаш. А защо разхищаваш и си я разсипал отвън? А това е жито, което съм докарал от с. Мърчаево. И всеки, който иска жито и т. нар. житен режим, му давам колкото си иска. На мен не ми трябва. Но това жито е получено с труд в името на една идея. А сега са го разхвърляли житото навън от сандъка. Та, сега, тия не знаят какво нещо е труд, какво нещо е мъчение и какво трябва да направиш, та да се справиш с трудностите.

Мен ми приписват някои неща, но те си мислят така. Аз връзки с жени, с моми не съм имал. А това нещо не може да се крие, то се разнася по въздуха. Аз такива работи нямам. А дойдат при сестра Юрданка Жекова и разправят разни неща за мен и я разстройват. А аз като дойда при нея, аз си идвам с блага. Аз си нося дърва, нося си картофи, нося си жито, царевица. Брашно с чували. Има за мен, има и за тях.

Сега идват и всеки иска да вземе нещо. Има неща, които не могат да се вземат. И да искаш, не можеш да ги вземеш. Не можеш да се докоснеш до това, което е най-ценното. Има интимни неща. Те си остават богатство, което е недосегаемо от човешки ръце.

Ето, сега са докарали една строшена братска маса отпреди 50-60 години. Аз не мога да я държа навън. За мен тя е обществена и я прибирам вътре в къщата. Сега е разнебитена и строшена. Казвам на един майстор: «Това е братска маса. Аз милея за нея.» Накарах го да донесе една плоскост и да я закове отгоре. После - да я лъснем, да я ремонтираме, да сложим болтове и да я направим годна за употреба. Може да дойде време да послужи за братски нужди.

В тази голяма къща съм прибрал всички вещи, останали от Учителя. Идват и ги носят, защото онези, които са ги пазили 30 години, са вече умрели. Ама за мен това не са вещи. Те се свързани с един общ, братски живот. А братски живот означава правилни човешки отношения. А това означава чисти и живи отношения между чисти отвън и отвътре хора. На това държа. Това е от мен на въпроса: «Що е братство?»