41. УЧЕНИК В СОФИЯ И КВАРТИРАНТ НА ЮРДАНКА И

ИВАН ЖЕКОВИ

Аз дойдох да уча в София. Отначало бях на квартира на едно друго място. Но Юрданка, като видя и като разбра чий син съм, то тя ме покани да живея у тях. И така се преселих у тях. И останах до края на живота им при тях. Аз обитавах съседната стая на д-р Иван Жеков. Бараката беше скована от дъски, но от годините те се бяха разсъхнали и между дъските имаше процепи, че не само се чуваше, но се и виждаше какво става в съседната стая. А там живееше д-р Жеков. Той си седеше в стаята, не скучаеше, а като се досети нещо от живота си, започваше да го разправя сам на себе си. Разказва го на висок глас, а в стаята е самичък. Разказва го на някой друг, когото аз не виждам. Но аз го слушам. И много истории съм научил по този начин. Д-р Жеков на висок глас ги разказва в своята си стая, а аз ги слушам в моята стая. А гласът му беше басов, плътен глас, и се разнасяше и преминаваше през дървената стена. А той пееше много добре. Имаше басов глас и така си го запази до края на живота си. Аз съм в стаята си, а той пее от другата страна. Какво пееше ли? Пееше песните на Учителя. Имаше изработен бас и такъв остана до края на живота му.

Така накрая аз на неговото място построих голяма къща. Ще я оставя за Братството. На кое Братство? За мен Братството не е само идея, но и живот.

И друго искам да кажа. Когато играехме Паневритмия на Изгрева, двойките, които играеха в кръга, играеха на една ръка разстояние помежду си. А как ставаше така, че кръгът на Паневритмията не се смаляваше, нито се увеличаваше? Той си остана непременен. Вероятно двойките, които играеха, винаги бяха едно и също число. Някой това го ръководеше от Небето.