23. ПЕТЪР КИРОВ[1]

Петър Киров е от село Мърчаево. Той е от Братството. Беше много деен и в неговата къща се събирахме и четяхме беседи редовно. Та, той беше ръководител на Братството. Баща ми и Темелко не ходеха при него, но другите се събираха. Там редовно го посещавахме, на беседите. Там аз започнах и се запознах с Школата на Учителя - беседи, лекции, песни и задачи, които ни се даваха. Когато идвахше в София, заедно с него спяхме в кухнята на доктора. Тези хора вече ги няма.

Той бе по професия юрганджия и беше направил юрган за Учителя. Носи го през гората, но по това време започнало да пръска дъжд. И той започнал да търчи. Но колкото повече бягал с юргана, толкова повече се мокрел. Пристига при Учителя и Му връчва юргана.

- Учителю, ето юргана, ама малко го намокрих от дъжда.

- О, нема нищо, че го намокрил дъжд. Това е благословение за твоя труд. От горе идва благословение.

Петър въздъхнал от облекчение.

В неговата къща бяха отседнали много братя и сестри по време на евакуацията от София. Той имаше две паянтови къщи, но те се бяха напълнили от софиянци. Нямаше празно място. Той контактуваше с много хора. Викат го да им прави юрган и за два дни го направи. А пък мене като викнат за мозайка; по 20-30 дни работех. Така и аз имах своите познати.


------------

[1] Снимки на Петър Киров - виж. в «Изгревът», том XXII, N° 93. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)