НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

БОРИС НИКОЛОВ ТОМ 3
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША</span></p> <br /> В затвора следствието продължи девет месеца. Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца. Дойде и началника на затвора в моята килия, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система. Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца?". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше такъв отговор от мене. Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна. Е, видя ли Витоша?" „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение. Ако бе видял Витоша щяха да ти видят главата и сега нямаше да бъдеш жив." Промълвявам: „Друг път ще зная". И не правих опити. Нямаше смисъл. Бях не само в желязна клетка, но и в желязна клопка. Ключът за отваряне се намираше само в Господаря, който управляваше този подземен свят.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ