16. ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С УЧИТЕЛЯ

Теофана и Мара Савови цял ден стоят до вратата на Учителя. Неговата стая е малка. А там, гдето стоят, е тясно и пречат на другите да преминават насам-натам. А те подпират вратата на Учителя.

Всички знаят за историята с Темелко, гдето им бе казал да се махат от вратата и да не пречат на Учителя. Затова всички си мълчат и ги търпят. Щом Учителят ги търпи, трябва и те да ги търпят. Търпяха ги заради Него.

Ето, идва Игнат Котаров, вижда ги и отива при Учителя.

- Учителю, как ги търпите тия двете да стоят пред стаята Ви по цял ден?

Отговорил му така:

- Те не ми пречат. По-добре тук да стоят, пред стаята, без да вършат нещо, отколкото да тръгнат от къща на къща и да правят бели. Без тях е по- лошо.

А Игнат е буен и е як и с двете си ръце веднага ще ги изхвърли навън. Но се вразумява.

Не минава много време, ето идва друг, вижда ги тия двете, отива при Учителя и Го пита:

- Абе, Учителю, тия нямат ли друга работа, та по цял ден висят пред вратата Ви?

Учителят го погледнал строго:

- Това им е работата - да стоят пред вратата. Те са връзката на човечеството на Земята с мене.

Е, какво ще кажете сега? Значи те вършеха също някаква работа, но ние не знаехме каква е тази работа. Учителят от село Мърчаево ръководеше съдбините на човечеството. А това човечество се беше разделило и воюваше и се изтребваше. От месец януари до месец октомври 1944 г. Учителят бе в село Мърчаево, а Втората световна война бе в разгара си и милиони хора умираха по фронтовете на войната.