5. Писмо от д-р Иван Жеков до Васил Коларов от 9.VII.1948 г.

Препис.

Д-р Иван Жеков

  София, 9 юли 1948 г.

Другарю Коларов[1],

Аз вярвам, че си получил няколкото тома беседи на Учителя Дънов, които аз лично ги давах на милиционера, който е на служба пред къщата ти. И не се съмнявам, че си имал, ако и да си толкова ангажиран с държавните работи, малко време да ги прочетеш и да си съставиш едно мнение за учението на Учителя Дънов и за Братството ни - последователите му, което днес вече е признато като верска общност, съгласно чл. 78 от конституцията ни, като се удостоихме с удостоверение № 27526-40-У от 11.VI. 1948 г. на Министерството на външните работи, отдел за вероизповеданията, което, разбира се, е станало с твоето знание и съгласие, а може би и с това на министър-председателя на Министерския съвет, другаря Георги Димитров.

Това ние ценим много с голяма радост, защото фашисткият режим по давлението на св. Синод ни имаше за сектанти, а Учителя нй Дънов обяви за еретик. Но не само това - имаше гонения и много други препятствия и предизвикателства. Но ето, че доди времето тоя св. Синод да отговаря за делата си, за които Учителят Дънов предсказва още навремето в беседите Си. И наистина, писмото на Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията, под N° 9169- 50-V, говори красноречиво, че св. Синод на православната църква има много да се замисли за делата си!?... Това, разбира се, не за злорадство го казвам, а да потвърдя казаното, че «Бог забавя, ала не забравя.» И все пак Бог не наказва, а коригира всекиго, който не изпълнява заповедите Му: «Люби ближния си като себе си.» А тия старци от св. Синод не любят толкова Божиите чада, колкото себе си и затова и народът толкова ги обича, че черквите им са празни, защото народът не обича вече стоката им, с тамян окадена, да купува скъпо и прескъпо!

Сега, като прилагам «НОВИЯТ ЧОВЕК» и «ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ», беседи на Учителя Дънов, както за сведение препис от молбата ми до другаря министър-председателя на Министерския съвет Георги Димитров, моля те да приемеш една депутация от София и провинцията, представители на братствата, която ще изрази благодарността си на тебе лично за признаванието на Бялото Братство като верска общност, който прием да предшествува тоя при другаря министър-председателя, а, ако е възможно, да бъде в един и същи ден.

По въпроса за КРИЗАТА в Югославската комунистическа партия, която следя всеотдайно, тя нема да помогне на целта на противниците на болшевизма, а ще ускори, безсъмнено, поражението на фашизма във всичките му нюанси по целия свят, т. е. ще се роди новото человечество, за което разсадник е славянството със семето болшевизъм, което семе ще облагороди человечеството, полето с дъждец от небето, който е напоен с равенството, братство и свобода, МИР и ПРАВДА. Амин. Това се подкрепва с пророческите слова на Учителя Дънов, които цитирах в молбата ми до министра-председателя, другаря Георги Димитров.

Завършвам с песента на покойния ни другар Г. Бакалов и запявам: «О, по-нататък, по-нататък! Гласът ни нек се разнесе! Нек вий се наш'то знаме гордо над падналите тронове!»

Благопожелавам ти всичко най-хубаво и Бог да те пази от злини.

Подпис: Д-р Иван Жеков

[1] Васил Коларов е роден през 1877 г. в гр. Шумен. 1897-1900 г. следва правни науки във франция. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XX Обикновени народни събрания. 1919 г. - секретар на БКП, 1921-1923 г. - деец на Коминтерна. 1923 г. - един от ръководителите на Септемврийското въстание. 1923-1926 г. - емигрант във Виена. 1929-1931-1945 г. - ръководни постове в Коминтерна в Москба. 1945-1949 г.: завръща се в България. Председател на XXVI Обикновено народно събрание (ОНС) и на VI Велико народно събрание (ВНС). 1946 г. - ръководител на българска делегация на Парижката мирна конференция. 1947 г. - Министър на външните работи в правителството на Георги Димитров. 1949-1950 г. - председател на Министерския съвет. Умира през 1950 г. в София. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)