3. Естеството на болестите

Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2.

«Коренът, изворът, алфата и омегата на общото здравие

на народа е единствен: в начина, и то колкото

се може по-просто и естествено, живение.

Без това всичката медицинска наука и

хигиена е само едно дело на закръпки.»

Д-р Бахман

Ако коренът, изворът на човешкото здравие зависи от начина на живението, и то колкото се може по-просто и естествено, то това говори, че едничката причина на всичките наши болки е, именно, неразумната система на хранението, освен начина на днешния модерен живот и тогава, естествено, можем да заключим, че и болестта не може да бъде освен само една.

Така имаме единството на болестите, защото една е само причината. И действително, как се поражда болестта? Тя се заражда вследствие на едно хранение, противно на природата, прекалено много, крайно и още - вследствие на живота в затворени места, гдето съвършено недостатъчно се диша в една атмосфера повече или по-малко развалена. От своя страна пък организмът, поставен така зле да се храни и диша, е заставен да извършва още повече недостатъчни и ненормални храносмилания, а, следователно, на мъчни и непълни физиологически отделяния и извержения. Тогава става това, че много утайки и храни, несмлени или неотделяни на свое време чрез естествените отделителни органи, се разлагат и наедно с други отровни вещества, причинени от остатъците на умрели клетки, от отровни газове, които се вдишват постоянно, се депозират най-първо в сановата на корема. Те тука не остават без- дейни, а влизат веднага в процеса на ферментацията, разширяват се и клонят да се простират до краищата на тялото, а следователно - по шията и главата. Във време на тяхното прониквание, ако намерят някой слаб орган, неспособен да се съпротиви, те тука се спират и образуват депозити, които разяждат клетъчните влакна. И така, ясно е, че от разните направления, които вземат тия вещества и зависимо количеството им в разните части или органи на тялото, в които са утаени, произлизат всички ония разнообразни болести, на които академическата медицина даде разни имена, които са симптоми за упадъка на организма, които са разни болезни проявления на едничка болест, разнообразни в техния вид, зависимо предразположението, наследствено или придобито, на болния и които произлизат от една и единствена осезаема причина.

Следователно, болестта е само една, която се заражда в един организъм, натоварен с разложени материи, които проникват в месото, кръвта, тъканите на тялото и дават изглед на едно цяло, завършено, но, обаче, неизвестно какво за ония хора, наречени тлъсти, а всъщност подути, които глупаво се считат за образец на здрави.

Те са всъщност напълнени тела с разложени материи и, зависимо обстоятелствата, са податливи на последующи разложения. О, колко и колко хора биха съзрели мръсотиите, които в себе си хвърлят, облечени във фрак и завити в копринени дрехи, ако можеше да се направи в техния организъм едно проницателно прониквание!

Истината е, че не могат да се допущат различни една на друга болести, а има само една болест, която произхожда от една-едничка причина, която се проявява просто под разни явления и симптоми. Ето как разбира и обяснява натуризмът произхода на болестите, бащата на които е Хипократ, който съветва, като предпазно лекуване, режимът на живота да е по природосъобразен начин, conniventer naturae vivere, и предписва на лекаря да се използува единствено физикотерапевтически коефициенти за подпомагание природната лечебна сила на човешкия организъм, vis medicatris naturae[1], отколкото да я задуши, както днес става с изкуствените и отровни лекарства и който, именно, основа едно лечение, колкото опростотворено, толкова и разумно.

Към натуралистическата доктрина на Хипократа в разни времена се присъединиха просветени умове. Аз ще цитирам мненията само на някои от тях, за да се види ясно, както е вече известно на всички истински учени, колко е забележително решителното влияние на диетичния режим върху здравия организъм, а най-вече - върху болния организъм. Lahman в своя ценен трактат за Disemia-Ta показва до очевидност колко влияе на нормалната и ненормална кръв, било наследствена, било придобита, режимът на хранението. Най-авторитетният лекар на Франция - Sabourin, като говори за белодробната туберкулоза, казва: «само с подбужданието на хранителните ферменти, които подхождат на устройството на субекта и на състоянието на неговите храносмилателни органи, достига се до премахванието на голяма част от кръвохраченията на охтичевите.» A Grancher е по-изразителен, като казва: «Стомахът за туберкулозния е лаборатория за излекуването му.» И великият Michelet, който е един апостол и ясновидец, преди години пишеше: «Човек иска да е силен, но избира зле, като преувеличава усилващите средства. Той пие, яде неограничено много. Всички негови болезни идват от храносмилателните органи.» Voltaire предупреждава с мотото: «Regime vaut mieux que medicine», т. е. «Повече струва режимът, отколкото лекарството.» Ценните трудове на проф. Tose Castro и на Д-р Mentunis и на много други просветени хигиенисти и трофолози доказват по неопровержим начин, че не може да има здравие без едно физиологично хране- ние и че само това има даже силата да лекува най-тежки болести.

Д-р Carton, председател на «французкото натуристическо дружество», един от по-даровитите живи клиници, в своя трактат «туберкулозата поради артритизъм», казва: «Терапевтическите случаи показват, че предписванието на един туберкулозен артикулерен една дажба, различна в качество и количество, според степента на интосикацията му, достатъчна, разбира се, на неговия храносмилателен баланс и на неговата стомашна функционална способност, означава безусловно един принос в подобрението на неговия причинен артритизъм и в същото време и на неговите последующи туберкулозни поражения и, разбира се, е едно излекувание, ако единият или другият от тия два болезни фактора не е турил организма му вън от борбата, а когато, напротив, една силна дажба, както се казва, добавка или пресищание, която надминава неговата нужда за храна и неговата стомашна сила да я трансформира, ще остане винаги несмляна, ще го отрови с продуктите на несъвършения метаболизъм и ще влоши в същото време неговия артритизъм и неговата туберкулозна компликация.» Това, което става, именно, с окайвания днес метод силната храна или преяждането. И затова натурализмът не признава месото като храна за човека, защото то е носител на токсини, както възбудителните напитки, които изкуствено или насилствено причиняват апетит, а счита вегетарианския режим за природосъобразен и здравословен.

Молим нашите познати за материална и морална помощ за печатанието на БИБЛИОТЕКА, която ще струва 10 броя 15 лева.

------------------------------
[1] vis medicatris naturae (лат.) - целебната сила на природата, (бел. М. И.)