15. Писмо от Пенчо Ст. Коланджиев до Учителя Петър Дънов

Пенчо Ст. Коланджиев   

До Господина

Лом, 2 август 1944 г.   

Петър Дънов - лагер «Изгрев»

София

Уважаеми Господин Дънов,

Принуден съм да се обърна към вас със следната молба: дъщеря ми Мария К. Коланджиева, понастоящем живуща в Париж, Франция, на няколко пъти ми се оплаква от Вашия син, който е в Париж, че много я преследвал и й правел разни мизерии, като й е взел някои работи от нея. Моля Ви, като баща, да го посъветвате да остави дъщеря ми съвършено на спокойствие и да не се интересува в никое отношение за нея - като й върне това, което е взел от нея - достатъчни са тревогите, които са създадени от световното положение, та да бъде тревожена и тя там, в чужбина, а и ние, родителите й, тук, в България. Уверен, че ще изпълните молбата ми, като упражните Вашето бащинско влияние върху сина Ви, за да бъде тя там и ние тук спокойни, като ще чакам да получа от нея известие, че е оставена на спокойствие от сина Ви завинаги.

Моля, ако желаете, пишете ми за направеното от Вас.

С почит: П. Ст. Коланджиев