12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г.

«Изново»

«Изново»

(Ев. Йоана, глава 3, от стих 3)

Ще взема само тази дума - «изново». Аз ще взема тази дума като един скъпоценен камък.

Глупавият човек от нищо не се интересува, а умният от всичко се интересува. Щом не се интересувате, аз казвам: «Глупав сте!» Ако глупавият се интересува от моята мъдрост, то и аз ще се интересувам от неговата глупост. Ако лошият се интересува от моята добродетел, то и аз ще се интересувам от неговата лошевина.

Ако някои любят Бога, ако грешникът се интересува от Бога, то и Бог се интересува от тях. Вие ще отидете при Бога и ще Му кажете, че дядо ви е от благородно произхождение. Господ от това не се интересува. Господ се интересува от това, дали дядо ти се е интересувал от Господа. Ако не се е интересувал, ти за дядо си нищо не говори на Бога.

Ти отиваш с един кобур да убиеш някого; първокласен парабел си турил в джеба си. Лошият човек бръква в джеба ти и ти открадва кобурът. Ти бръкваш, кобура го няма. Казваш: «Кой ли е този вагабонтин, който ми открадна кобура?» Питам: Този, който ти открадна кобура, лош човек ли е? Той е много по-добър от тебе, понеже те спря да извършиш едно престъпление. Ако този джебчия бръкне в джоба ти и извади парите, с които ти отиваш да подкупваш някъде, то какво престъпление е направил той? Аз разглеждам нещата сега от Божие гледище, а не от човешко гледище. Има една философия. Ако вие искате да разгадаете тайните на нещата, трябва да обърнете внимание на това. Има нещо, на което вие никога не сте обръщали внимание.

Казва Христос: «Изново.» Казва се: «Тази къща трябва да се направи изново.» Новото не търпи никакъв кърпеж. Новото изключва всичко старо. Всяка наука, която остарява, не е наука. Тя е наука само в обикновения смисъл. Всяка истина, която остарява, не е истина, това е една обикновена истина. Всяка любов, която остарява, това не е никаква любов, това е обикновена любов. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които остаряват, принадлежат към обикновения ред на нещата.

Нам не ни важи слънцето, което е залязло. Нам важи слънцето, което е изгряло. Мен ме интересува храната, която е в устата ми, а не храната, която е зад гърба ми.

За да станете граждани на Царството Божие, има условие. Не можете да влезете в Царството Божие, ако изново не се родите. Казано е: «По- лесно е камила да влезе през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие.» С други думи, за да влезеш в Царството Божие, ти трябва да се разтовариш от всичкия багаж, от всичките си стари възгледи, вярвания, ще се освободиш от всичко временно и ще останеш само с това същественото, което Бог е вложил в твоя ум, сърце, душа, дух и тяло. През тези тленни уши ти ще влезеш и ще оставиш всичко вън, и ще се усещаш свободен.

Един от древните царе имал една красива дъщеря, толкоз красива, че тя имала много кандидати, които се явили да я искат. Но бащата искал от момъка да му донесе една колесница, направена от светлина, и с тая колесница той искал да посещава разните светове. И 6000 години са оттогаз, и никой не е измислил такава колесница, и тази дъщеря още не е оженена; още 6000 години ще минат, и въпросът ще остане неразрешен. Този въпрос е един от неразрешените въпроси на света. Всички вие търсите колесницата на светлината.

Не светлината, която влиза, но която излиза, спасява човека. Ще ви дам едно ново схващане на светлината и тъмнината. Всички тези тела, които изпу- щат светлина от себе си навън, те светят. А всички тези тела, които възприемат светлината навътре, са тъмни тела. Следователно тъмнината се явява, когато светлината се поглъща от известно тяло. И всички тези хора, които са тъмни, поглъщат само, вземат. Един човек, като е добродетелен, мисли за баща си, слугата си, изпуща нещо от себе си; вие ще забележите у него едно светло, приятно, живо лице. Човекът на тъмнината се различава. Като видиш един човек, ще видиш дали изпуща светлина или я поглъща.

Всеки един дисонанс е дисонанс, защото поглъща. Когато почнат дисонансите да преобладават в музиката, то вече не е музика. В сегашната музика има само два дисонанса. И сега някои нови музиканти искат да ги увеличат. В музиката трябва да остане само един дисонанс. И мисълта е създадена по музикалните закони - и в самата мисъл има хармония и мелодия. В мелодията се дава една мекота на тона, а в хармонията се дава едно разширение. Значи, когато искаш да се разшириш, трябва да употребиш хармония, а когато искаш да внесеш пластичност, трябва да внесеш мелодия. В досегашната хармонична музика е липсвала мелодията. Източните народи досега имаха само мелодия и станаха на каша; те развиха само своите чувства. Човек трябва да съедини мелодията с хармонията. Хармонията отговаря на ума, а мелодията - на сърцето. Вие сте нещастни, понеже сте приели много любов. Дай я сега навън, давай, давай, докато твоята любов започне да се връща към тебе. И тая, разумната любов ще ти донесе онези спасителни средства, които ти очакваш. Вие по някой път казвате: «Бог не мисли за мен.» Господ от хиляда години мисли за тебе. Великото в Бога е в това, че Той, при всичките Си велики работи, които върши, отделя време и за малките работи. Ако Бог нямаше това качество, то всички ние бихме измрели до един.

Като срещнете някой човек, вие можете да знаете дали ви обича или не. Кой от вас не знае това? Всеки път ти можеш да знаеш обичат ли те или не. Всякога можем да знаем говорят ли ти истината или не. Най-първо има едно колебание свещено, и по него можем да знаем; а после ти се лъжеш; ти искаш да те обича и затова мислиш, че те обича. Онзи, който носи любовта си пред мен, той носи запалена свещ, светлина. За мен са важни не неговите думи. Свещта говори повече от неговите думи.

Онези, които ви обичат истински, ще ги намерите в горите. Когато сте много тъжни, идете при някое дърво - дъб, бук, бор. Там са вашите истински любовници, нищо повече. Ще кажете, че това са дървета. Не са дървета. Всички светии са ходили по горите да постят; не са ходили между хората. Когато са искали постижения на велики идеали, те са ходели между дърветата и от тези дървета са научавали някои неща.

Сега настава втори един процес. Човек трябва да влезе в света.

Ако ти любиш двама, де е престъпността в любовта? Престъплението седи в следното: ако ти поглъщаш светлината на онзи, когото любиш, ти правиш престъпление. Ако ти даваш светлина, то е добро. Ако на едного даваш светлина, а от другия поглъщаш, това е престъпление. Когато обичаме, ние даваме, а когато привидно обичаме, ние поглъщаме и това е престъпление. Ако ти във всички моменти се проявяваш в любовта си към всички и даваш, тогаз де е престъплението? Бог се проявява еднакво към всички. А престъплението седи в това, когато ние от едни приемаме, а на други даваме.

В какво седи вашето спасение? Любовта винаги се отвращава от престъпниците. Любовта има крайно отвращение от тези хора, които поглъщат. Бог казва: «Даром сте приели и даром давайте!» Бог казва: «Това, което вземате от Мене, давайте го: мир, радост, знание, свобода.» Бог, Който живее в нас, поражда в нас един вътрешен подтик и казва ни: «Давайте!»

По цялата Земя има едно общество от възвишени, гениални, талантливи хора. Не казвам де им е мястото. Те живеят малко по-високо от нас. В момента, когато вие се решите да живеете по истинския начин, те знаят, и веднага те изпращат своята мисъл, треперят над вас и казват: «Не бой се, ние сме с тебе.»

И, ако ти си музикант, ще протечат мисли в теб, вдъхновение ще дойде. Няма да има за тебе дни на скръб, страдания; всичко това ще изчезне от тебе. Но ти ще кажеш: «Може ли да бъде това?» За умния, разумния, святия - може, а за глупавия - никога.

Ние говорим за онзи, великия закон. «Изново.» Първо всички трябва да имате едно ново отношение към Бога, към това Великото в света, Което носи вашето щастие. Бог иска всички да бъдат щастливи: мъже и жени, слуги и господари, лисиците, вълците. Това ще бъде реализирано. Разбира се, това няма да дойде по механичен начин. Слънцето трябва да изгрее. Изворите трябва да протечат отнякъде, доброто трябва да дойде отнякъде; то няма да излезе от нас. Онази велика мисъл трябва да излезе отнякъде; тя не излиза от човека, а идва отнякъде.

Великите мисли идат от Великото Съзнание, от Вечното, и ние ставаме отражение на Божествените мисли. Ако ние правилно отражаваме Божията мисъл, ние сме свободни. Докато ние ставаме носител на Божествената мисъл, за нас всички треперят; инак оставаме сами.

Желая всинца ви да имате колесницата, направена от светлина. Един човек трябва да съзнае, че преди всичко има един дух, душа, ум и сърце. Те са съществените неща; да съзнае човек, че той има сила да послужи на Великото. Има толкоз знание в света, има толкоз начини! Аз бих ви дал някои начини за изследване, но ако сега се дадат някои начини, ще се употребят за зло; ако ви дам ключа да познавате кой човек ви обича, то вие ще намерите не онзи, който ви обича, но онзи, който ви е изневерил. Ако ви дам правила, как да познавате честните хора, вие ще търсите безчестните.

Направихте велика погрешка, когато забравихте източника на живота - Бога, и дойдоха големите нещастия. И цялото човечество върви по обратен път. И едвам сега хората сега се питат накъде да тръгнат.

Не бъдете раби на човеци, а бъдете синове Божии! Един човек, който иска да излезе да помага на човечеството, той е син Божий. Не да го хвалят хората.

Когато станем всички свободни, тогаз ще се изменим. Всички да бъдем свободни, както когато Бог ни е направил първоначално. Адам направи- погрешка, като каза при създаването на Ева: «Плът от плътта ми, кост от костта ми.» А трябва да каже: «Ум от ума ми, сърце от сърцето ми, душа от душата ми и дух от духа ми.» И сега един мъж на една жена да каже: «Ти си излязла от моя ум, сърце, душа и дух.» И, когато една дева срещне един момък, да каже: «Ти си, който си излязъл от моя дух.» Пак същият закон, значи. Тогаз ще дойде новата култура, Царството Божие. Ако хората не разбират така, тогаз ще останат да крякат както сега.

Мъжът трябва да се върне към онова положение, в което Бог го е направил. Също така и жената. И тогаз да си подадат ръка - само по този начин светът ще се оправи. Това значи: «Родени изново» - родени така, както Бог ги е създал.