Д-р Иван Жеков (1875-1970 г.)

Част II.

Идеите се проверяват чрез човешкия живот

1. ПИСМО НА ЮРДАНКА ЖЕКОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Любезни Учителю,

Отдавна исках да Ви пиша. Ето един щастлив случай сега. Използвам за идването на сестрите. Ази тази година съм дежурна, нема кого да оставя в къщи. По цял ден чета си и си пиша и се уча на цигулка. Колко е красиво, когато се намираме близо до природата. Сутрин като стана, като погледна всички растения как мило шепнат, нежните клончета на всеко дърво се покланят към изгряващото слънце. Учителю, сега всички сме добре. Групата върви добре. Всички сестри искат работа. Нека Твоята десница да бъде над нас на всека минута. Както е твоята воля, тъй да бъде. Ази приготвих всичко и изчистих и наредих стаята и ви очакваме. Има души, които жадуват за словото Божие.

Само Божията Любов.

Целувам ръката Ви.

Ваша ученичка Юрданка.[1]

VII.2.1925

Варна

-----------------------
[1] Горното писмо на Юрданка е в отговор на писмо от Учителя Петър Дънов до Иван Жеков от 15.IV.1925 г. Виж «Изгревът», том VII, стр. 627. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)