VIII. За милосърдието

Тази добродетел е вложена от природата в човека, като подтик да разви­ваме всички добродетели и всички способности. Далоч е от мене мисълта да живеят хората от милосърдие. Всеки разумен човек е достоен с труда си да изкара своята прехрана. Че сега има анормалности, у едни - много, а у други - мизерия, това са човешки изобретения.

Именно от липсата на съзнание за истинското милосърдие се развила алчността, и човечеството е дошло в това безизходно положение. Какво вижда­ме днес? Има хора, които, като дадат нещо, искат да им се пише името, да ги похвалят. И те мислят, че това е милосърдие! Не е! Истинското милосърдие ще отврати човека и от тези войни. Милосърдието не допуща надмощие над другите. Милосърдието работи винаги с любов, за да се помогне на ближния. То трябва да се върши тайно и на място.

Нали е красиво да се спаси една давяща се човешка душа? Нали е благо­родно да се помогне на една страдаща и онеправдана душа? Ако нямаше мило­сърдие, не може да се върши нищо за доброто и благото на другите.

Милосърдие, това не значи да се търпят насилията и неправдите на хо­рата.