II. Въведение

Някога Сократ бе казал: «Познай себе си!» Да познаем себе си, това значи да познаем доброто, възвишеното в себе си, да го развием, да го проявим, за да се усъвършенствуваме. Намирам за необходимо да се добави още, че ако бихме познали и ближния си, и всички люде, като себе си, щяхме да схванем, че ние сме едно цяло и всеки е частица от това живо тяло. Следователно човек за чове­ка е брат, а не човек за човека - вълк, както твърдят някои.

Липсата на хармония между ума, сърцето и волята и липсата на повече просвета и съзнание за един по-разумен живот, това са едни от най-важните причини за съвременния егоизъм.

Ето, по тези въпроси аз желая да разменя някои мисли с вас, с цел, ако бъда разбран, всички да станем по-разумни, по-добри. С това аз се считам щас­тлив, че ми се дава възможност в последните години на моя живот да изпълня един обществен дълг.

Ето, вие виждате, пред вас стои един по-възрастен брат, който е напуснал работа, спокойствие и, макар с напреднала възраст, 75-годишен, ходи по градо­ве и села, с желание да бъде полезен на този мил български народ. С какво? Със сказки, не само от научен характер, но и с опити от живота, с едничката цел да се хвърли малка светлина, особено за младите поколения, върху някои важни въпроси за живота, та, като вземе необходимата поука, да не се повтарят мина­лите погрешки и се излагат на същите неоправдани страдания.

Тези въпроси засягат всички човеци и са необходими за всяко време. Бъл­гарският народ, особено сега, след последните събития, и то в големия си про­цент, му се налага по необходимост:

1. Да му се засили вярата в доброто, като подтик за творчество. Доброто е в сърцето на всеки човек, остава само да го проявим.

2. Да развием безкористна любов за братолюбие.

3. Да се пробуди съзнанието на всички ни, да схванем гибелното влияние на алкохола и да разберем благотворното влияние на трезвеността.

4. Да се научим по-разумно да се храним, пием, дишаме и да използуваме разумно слънчевата енергия.

5. Да поставим като основа в живота си принципите на природата, с които да градим разумно новото, хубавото!

Ето защо, книжката съдържа въпроси върху възпитанието, въздържание­то, храненето, болестите и морала.

Накрая, поради времето, в което ние живеем, ще кажа и няколко думи за мисията на Славянството и частно за Българския народ, като средище на нап­редничави идейни движения.

Изложеното се придружава и с рисувани картини, за по-ясно илюстриране на говореното - главно, как се отразяват отрицателните и добрите навици върху децата, юношите, както и при зрялата възраст.

Крайната и основна цел на сказката е, да станем всички: здрави, честни, разумни, добри, справедливи. Като работим с любов и като живеем в братолю­бие, всички блага ще се разпределят справедливо между хората. Какво по-вели­ко и по-красиво от това? Обаче, за придобиване на горните качества, любовта, истината и правдата трябва да бъдат основа в нашия живот.

Вие знаете много неща, но ще чуете и някои нови, научни неща, доказани чрез ред опити. Тъй щото, това, което ви приляга на сърце, приложете го, за да се радвате на добри резултати.