Цочо Диков Ракитски е роден през 1883 г. в с. Ракита, когато изригва вулканът на остров Кракатуа и причинява големи пакости. Той казва, че има същия вулканически характер - бърз и крайно избухлив. След завършване на средното си образование идва да живее в София.
Запознава се с идеите на Учителя и ги приема. Работи като лаборант при професор Стефан Консулов, който написва една малка книжка срещу Учителя, след което му се схваща дясната ръка. При разговор с него Цочо му казва, че това е Божията правда, която му въздава, според това, което заслужава. Консулов си взима бележка, събира всички непродадени книги и престава да ги подарява на приятелите си. Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава. Ръката му постепенно се раздвижва и той започва да си служи с нея. След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник. Тогава Консулов се обръща към Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него.
Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тетрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически.
Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133 Псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в Псалома. Учителят много строго казва, че за да има единомислие, непременно трябва да участва разумната човешка воля и затова в Псалома два пъти се повтаря за Аароновата брада. Той се интересува от строежа на атома и в тетрадка си записва всичко, казано от Учителя, по въпроса.
Имаше тема в Младежкия клас и аз изнесох малък доклад по темата „Строеж на атома" в класа. След беседата брат Цочо Диков идва при мене и ме помоли да му дам темата, която бях написал да си я препише. Наложи се да му продиктувам стенограмата. Станахме много близки приятели и често го посещавах и му носех по нещо за ядене. Той ме запозна с „психическото упражнение", изпълнявано от веригата на колене. В него се намира най-мистичната молитва, дадена в Братството:
„Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ми виделината на Твоето лице, за да изпълня Твоята Воля на Земята."
*Виж « Изгревът» том III стр. 118-120; том VII стр.376-380; том XVII стр. 666-667.
През зимата на брат Цочо му е студено и той увивал с вестници тялото си и след това обличал дрехите си, за да му е топло. Като се движел и пътувал в трамвая, вестниците шумели и един агент го арестувал и завел в участъка, като мислел, че той пренася позиви срещу властта. Съблекли го, видели вестниците и му се скарали, че се е увил с вестници, но той им отговорил, че така му е по-топло.
Брат Цочо се беше запознал с една цветарка - Мария Арсениева и дружеше с нея. Покрай него тя се сприятели и с мене. Имаше син на моите години и страдаше от болест повече от 7 години - кръвоизлив, и й помогнах. Мъжът й беше избягал в Америка, понеже го преследваха като фашист. Той успя да измъкне сина си като идва в Югославия. Извиква го и оттам заминават за САЩ. Мария отиде в Сърбия, където се омъжила за втори път и там остана да живее. Идва след няколко години на Изгрева с повече от 10 сръбкини при мене, и ме питаха по много здравни и житейски въпроси от живота им.
Макар че не е музикант, пожелава да се създаде музикално упражнение с движения, което да изявява и носи силите на Пентаграма. Споделя тази идея с Учителя, който я реализира през 1938 г.
След заминаването на Учителя той се пенсионира и живее в бараката си на Изгрева, където накрая е наглеждан от братя и сестри. Краката му отичат, не може да ходи, понеже са му направили по-продължителни нагревки, и се атрофират.
