11. КОМУНИСТИТЕ, АКО ПРАВЯТ ДОБРО, ИМАТ ГОСПОД В ДУШАТ А СИ
ЩЕ СЕ СТОПИ. Беседа от Учителя , държана на 30 април 1922 г. - В: Защо твоите ученици ядат и пият . Сила и живот , серия V. София , 1922 . с. 274-276
„При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „аз съм благочестив". Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят - който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение - благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „владико свети".
Свят в света е само един Бог . И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази любов живее в мене. Докато се жертвувам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живейте в святост и благочестие". И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист , когато кажат : „той не е вярващ , но върши добро" . И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист , без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам . Ако прави добро, кой стои по-горе? - Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън.
Всички ония хора, които се жертвуват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертвуват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани : любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния . Те са един закон, който се проявява.
Който люби Бога, това показва, че той е в чисто божествения свят , а който люби душата си - това значи, че не трябва да я изнасилвам - той живее вдуховни я свят , и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическия свят.
Те са три велики закона : ближния , моята душа и Бога - това е св. Троица . И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно, божественото е, което постоянно действува в нас."
