Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило. Затворниците се бяха оплакали на своите близки, а те бяха написали молба до правителството за беззаконията, които са се вършили там. Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор. След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там. Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците. А това нещо за него бе престижна и много важна професия с голям авторитет. Всички затворници го уважаваха и му се покланяха. Веднъж като го гледам как се мъчи с печката, която непрекъснато пушеше му казах: „Искаш ли да ти направя печката така, че да не се мъчиш? Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден. И никой не забелязваше това. Да, това бе живата пита и живият хляб, който ме оживи и ми даде възможност полека лека да се възстановя. Кухнята ме спаси, а топлата пита след това ме оживяваше. Ако ме бяха изпратили веднага на кариерата да чукам камъни, щях там да си загина и нямаше да ме има вече и нямаше кому да диктувам тези неща, които вие трябва да прочетете, за да знаете, че ада е на земята и че в ада слиза понякога ангелът Господен.
