"Закон на съпоставяне". 19 беседа от Учителя, държана на 21 март 1926 г. в София. Русе, 1927, с. 28-30 (Беседи, сер. VIII)
Тия изводи са мои, но аз ви питам: как можете да обясните научно, защо бреговете на едни реки са един вид, а на други друг вид. Вземете Дунава, например, той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова. Кои са причините, че той е изменил своето движение и постоянно подронва бреговете? Защо е това? Това не казвам аз, Дунавът го казва. Дунавът пита: какво може да ми даде за в бъдеще България? В България е силно развито качеството да руши . Той трябва да превърне тази разрушителна сила в творческа . Той трябва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне в творческа ,в съграждаща . И ако българинът успее да я смекчи, от него велик човек ще стане. Защото киселините, които има българинът, могат да се използуват само при благоприятни условия. Казвам: това обаче е едната страна само. Българинът е поставен при известни условия, и той трябва да ги разбира, трябва да разбира тия динамически сили, които минават през него. Той трябва да разбира всички течения, които минават през България. Българите още не знаят , че и под тях живеят множество същества .
Но да оставим тия въпроси. Нека разгледаме някои от отличителните черти между българина и англичанина. Като се срещнат двама англичани, които са огорчени един от други, ще ги видиш единият удря с юмрук в лицето на другия, и той му отвръща със същото. В няколко минути „трака-трука, трака-трука", видиш, че се задоволили. Като се ударят в носа, с това искат да си кажат един друг: "Ти ще мислиш добре, разбираш ли"! И работата се свършва. Българите пък като се огорчат един друг, другояче се разправят: единият вземе един кол, и другият вземе един кол и се набиват хубаво, кой де завърне. Българинът казва: Ако не ме разбираш, ще видиш колът. Питам: Какво искате от един човек, който се бие с колове, с цепеници? Англичанинът като те срещне, казва: Ти трябва да мислиш добре! Той удря на меко. Българите се разправят със сопи, като у Радославово време. Туй е характерната им черта. Това не го иска българинът, но трябва да знае, как да разполага със силите си. Когато аз искам по някой път да обясня правилно тия неща, да им дам научно обяснение, започват да пишат за мен във вестниците туй- онуй Те мислят, че аз съм някой попарко, не, не съм попарко, но трябва да знаете, че това, което ви давам, е за самите вас, аз нямам никакъв интерес от това нещо, то е за доброто на българския народ .
Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народ, вашите жени, братя и сестри. Ето, аз ви казвам: желая вашето щастие и ще ви дам един метод, приложете го само! Опитайте дали е верен и тогава говорете. Защо ще говорите предварително туй или онуй за мене? Казвам ви: ако искате да пишете нещо лошо за мене, аз сам ще ви кажа как да пишете, защото и за това се изисква наука.
