"Любовта". Беседа държана на 6 юлий 1914 г. в гр. София.- В: Дънов, П. Сила и живот. Сер. I. София, 1915, с. 95-96
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия , и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ като душа, Господ му даде тия страдания , да усвои тия две велики качества - дълготърпението и благосклонността . „Ама, казвате, гърците и сърбите са такива, онакива." - Нищо - не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха". - „Няма нищо - вие сте по-близо до Мене", отговаря Господ, „другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място." Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята - християни. Какво ще кажат други, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
