5. Последните стъпки на Учителя из планината Витоша
Друга част на Витоша, която Учителят посети и внесе импулс в живота и знание за природата - беше Западна Витоша, над село Мърчаево, с връх Острец, връх Силимица и хижите около тях. Още след отиването на Учителя в село Мърчаево той извежда братята и сестрите нагоре в местността „Бачище", където от една поляна посрещат изгрева и играят Паневритмия.
През 1944 г. Учителят прави последния братски събор на връх Острец, хижа „Еделвайс" и завършва с беседа на Марина поляна.* Това са много красиви местности, особено през пролетта по пътя от село Мърчаево до връх Острец. Тогава местността „Бачище", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче, теменужки , кокичета, минзухари , незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др. Това е през месец май, когато природата е рай. Чистият въздух и водата носят здраве и сили на всички, които посещават тези красиви места.
След завършването на събора на 28 август 1944 г. Учителят нарежда на приятелите да слязат в село Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна:**
„ 1. Мир по цялата земя.
2. България да пази пълен неутралитет.
3.Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат.
4. В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917г."
/Тази пейка сега не съществува./
Учителят започна екскурзиите по планините с Витоша, с нейния Източен дял, и завърши тази дейност пак с Витоша, с нейния Западен дял. Това символично показва изгрева на слънцето - създаването на школата на Изгрева и непрекъснатото посещаване на източната част на Витоша и неговия залез на запад, посещаването на Западна Витоша от Учителя и Братството преди неговото заминаване от този свят.
След заминаването на Учителя братята и сестрите от село Мърчаево почти всяка година посещават местата, по които са ходили заедно с Учителя, особено вр. Острец, за който Учителя казва, че е връх на светиите. При една екскурзия до вр. Острец с Елена Симеонова седнахме да обядваме на върха. Аз свалих потната си риза и я сложих на един храст зад нас. Нямаше никой на върха. Времето беше слънчево, топло и тихо. Като свършихме обяда, обърнах се да си взема ризата, но нея я нямаше. Обиколихме върха - беше изчезнала безследно.
Планините са създадени за хората, за да възприемат от тях божествените мисли и идеи, силите и енергиите, които протичат постоянно през тях. Те са велика школа на чистота и закаляване на човека - по-лесно да се справя с мъчнотиите на живота. Всяка трудност, разрешена на планината, после лесно се разрешава в долината. От планините се излива Божието благословение към нас и ние трябва да благодарим за хубавите условия, при които сме поставени, и за възможността често да ги посещаваме и да се радваме на тяхната неземна красота.
*Вж Изгревът, т. II, с. 316-318. N198
** Вж Изгревът, т. II, с. 317, N 198
