Обикновено в хижата редовно се събирахме с групата на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните. Беше заклещен здраво. Брат Стойчо с няколко братя от Нова Загора, Стойчо Драгнев, Таньо Танев, аз и др. успяхме с големи усилия да го извадим и занесем на мястото му. Тук имаше още по-голяма мъчнотия. Доста време ние умувахме как точно беше поставен преди столът, за да го поставим на мястото му. Стигнахме до единомислие и го направихме, както е сега.
Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега. Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето. Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех цигулката и се наметнахме с по един найлон. Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря. Йоанна Стратева ни чу и веднага дойде с цигулката си. Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди.
На другия ден - 19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни.
