През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобов и се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан и племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около всяка имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене.
На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче, вечерта ни се схванаха челюстите - не можахме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене.
