До август 1931 г. Братството е посещавало като Молитвен връх този между второто и третото езеро*. Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръщал сегашния Молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният Молитвен връх, който продължава и досега.
„Утре сутринта ще се качим на новия Молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път,"
/"Нашето място", с. 155/
Новият Молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества,които работят за доброто не само на България, но и за целия свят.
*Вж Изгревът, т. Ill, с. 176-178, N38; т. IX, с. 386-387
Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние.
Друг важен център е Вътрешният Близнак, където човек може да направи връзка с възвишените същества и да види множество картини от миналите си инкарнации /прераждания/.
Друг духовен център е върхът Острец - Върхът на светиите. Там силно се чувства тяхното присъствие. Почти всички, които са го посетили, са усетили това присъствие, а някои са видели и съществата, които работят там. От Молитвения връх отлично се виждат Рупите и Мусала и лесно може да се прави връзка със съществата там.
„Сега всички трябва да знаят, че този час /5 часа сутринта/, в който сме се събрали на Молитвения връх, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... Този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората."
/"Нашето място", с. 157/
