През 1929 г. Учителят организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа догоре**. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро.
Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за Молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи.
Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи, скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите.
Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителят нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителят отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред.
*Вж Изгревът, т. Ill, с. 143-144, N 10
**Вж Изгревът, т. Ill, с. 160-161, N24
Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна.
Планинският живот протича по традициите на Бялото братство, които са:
1. Живеем като братя и сестри;
2. Живеем общ живот в общежития, каквото е било напр. Изгрева:
3. Храним се общо сутрин, на обяд и вечер;
4. Излизаме общо в планините на екскурзии,
5. Организираме палатков лагер за общ живот;
6. Празнуваме общо годишните събори;
7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето;
8. Играем заедно Паневритмия;
9. Празнуваме заедно празниците на природата:
1 януари - Нова година - физическа;
22 март-Пролетното равноденствие - Новата духовна година;
19 август- посрещане на Новата Божествена година;
22 юни - посрещане на лятото;
22 септември- есенното равноденствие, ден на труда и започване на
Новата учебна година;
22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа;
10. Празнуване празника на Учителя -1 2 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя;
11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят;
12. Общо отпразнуване на именни рождени дни на приятели;
13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света";
14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Айтоското братство от различни братя и сестри.
До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада.
От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и хижа „Вада".* Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигнали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.
