Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са в клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище, те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкият дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра.
Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила.Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата.
За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за езерото на Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб, може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже. Под Орловец и Злия зъб е заслонът Български алпийски клуб. Оттук има два пътя за Страшното езеро. Надясно се минава по полегати и южни поляни, които ни завеждат на Купена, Носа, Брадата и Шията на Великана. По Шията се спускаме и отиваме при Страшното езеро, където има малък заслон. То е наречено така, понеже, когато има буря с гръмотевици, ехото се повтаря десетки пъти и се получава грохот, подобен на артилерийска канонада. Всъщност то е прекрасно езеро с красива околност.
Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана. Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела. Тук е най-мистичното място на Рупите. Човек може да спре, да съзерцава концентрирано, да добие вътрешно знание по много въпроси, които го вълнуват и от които живо се интересува. Съществата са много строги и изискват ред, порядък и чистота от посетителите и тяхното присъствие тук не се чувства така осезателно, както на Мусала и Скакавците, където почти не минават хора.
Рупите са слънчево място за развиване на ума и пробуждане на висшето съзнание.
На Мусала ние правим връзка с Бога и най-висшата ангелска йерархия, която направлява и урежда живота на хората - серафимите. Те са „Братята на Любовта" или Духовете на „Божия венец".
На Рупите и Скакавците, които имат отношение към гърдите и дишането ни, ние сме свързани с Херувимите, които са „Братята на Хармонията" и носят мъдростта. На 7-те езера, които са сърцето на Рила, ние сме свързани с трета йерархия ангели - Престолите, които са „Братя на Волята" и същества на Божествения разум.
На Рупите се работи най-трудно, понеже не сме хармонични и не сме се научили да дишаме дълбоко - да задържаме въздуха поне 1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта.
На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици.
Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера - Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни.
На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма.
Най-мъчителният връх,който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувства страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство. Най- голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
