Сестра ми Величка се обади по телефона и ми каза, че едва ли ще дойде в България и да отиде на Мусала. Казах и, че ще дойде и направо ще ги кача на върхът. Съпругът и Истиян беше в опасност за живота и аз взех, че поправих часовника, който ми беше подарил и взех да нося 2 часовника. На 4.08.2004 г. сестра ми дойде в България. Казаха ми да отидем на Мусала на 8 август. Ние с Павел взехме продукти 30 кг. в една раница и 10 хляба в друга. Сутринта на 8.08. тръгнахме: Косьо с Величка, Истиян и Емилия в колата на Косьо, а Павел, Еленка, Любомир и аз в нашата. Пристигнахме в Боровец към 8 часа и 30 минути. Оказа се, че този ден бил празника на Рила и Мусала. Пред лифта беше пълно с групи. В това време дойдоха Дарина и Снежина. Отидох до касата и веднага тръгнахме напред и се качихме на лифта. След 9 часа бяхме на Ястребец и потеглихме към хижата. При хижата беше пълно с хора. Хор пееше песни, чаят се раздаваше безплатно, присъствал и министър председателя. Закусихме. Павел веднага тръгна с двете раници, едната отзад, а другата с хляба отпред. Минахме по летният път. Косьо, прекарал инсулт се плашеше как ще се качи горе, но тръгна добре и вървеше напред без раница. Емилия освен раницата, носеше пластмасова кофа над 10 кг. домати. Придвижвахме се бавно и с почивки във великолепното време. Младите Дарина и Снежина тръгнаха по-бързо и стигнали на Заслона и веднага Дарина се връща да помага. Аз настигнах Павел и исках да му взема хляба, но той не ми я даде, а бавно вървеше напред. Аз го задминах и по-нагоре срещнах Дарина и я помолих да вземе втората раница с хляба от Павел и я взела. Стигнах на Заслона, оставих раницата,като им казах да чакат да се съберем всички и отидох да помогна на Емилия, която беше най-назад и взех кофата с доматите. Събрахме се на Заслона Хималай, разпределихме багажа. Оставих най-уморената - Емилия да остане в Заслона и да пази багажа, който беше за около 4 души. Качихме се всички заедно на върхът. Там ни прие метеоролога Георги и ни настани в двете големи стаи. Веднага Дарина, Снежина и Павел слязоха до Заслона и донесоха останалият багаж. Времето беше великолепно. За пръв път на Мусала се събрахме заедно цялото наше семейство: тримата братя и сестра ми Величка. Прекарахме великолепно горе цяла седмица. Имахме чудесни изгреви, слънчеви дни и светли звездни нощи. На върхът дойде и доктор Емил Йорданов. Ходихме на Малка Мусала, като Величка и Истиян останаха на върхът. След това посетихме Олтаря над Маричините езера и благополучно се прибрахме след обяд. Придобихме сили и на 15.08.2004 г. спокойно слязохме и се прибрахме.
