През 1970 г. отидохме в хижа „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов -Тената, и две млади сестри от Стара Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева като се движим така бавно.
Продължихме да пъплим нагоре и взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор. Скоро тази светлина дойде над нас и започна да ни осветява пътя. Виждаше се добре и ние петимата мълчаливо вървяхме бързо. На изток взе да побелява. При заслона на езерото Окото фенерът изгасна и ние навреме се изкачихме на върха и посрещнахме слънцето. Оттогава тези души не съм ги срещал в средите на Братството.
Десетина години наред брат ми Любомир води майка ми Стефка на Мусала, стигат до езерото и тя не смее да се изкачи на върха. Най-после ми казаха да я заведа аз. Заедно с Елена Симеонова стигнахме при езерото Окото. Аз хванах за ръка майка си и я водих до върха. Тя беше над 70 годишна. Страхуваше се от стръмните пътеки към върха. Аз и казах да не гледа надолу към стръмнините, а да гледа в краката си и да върви напред. Всички на върха и се радваха, че на такава възраст се е качила горе. След това я хванах пак за ръка и слязохме надолу. Така тя успя да се качи на върха. Това беше нейната последна екскурзия, през 1974 г.
През същата година през пролетта отидехме със сестра Елена Симеонова на хижа „Мусала", където заварихме сестра Мария Шопова, Ваня Иванова и още една сестра, които на другия ден пожелаха да отидат на върха. Ние се съгласихме да тръгнем заедно. Преспахме в дървените бараки, през нощта падна сняг и на сутринта всичко беше побеляло. Сестра Мария и приятелките и се отказаха да се качат. Аз хванах Мария Шопова за ръка и я заведох на върха. Там прекарахме хубаво и на връщане, пак за ръка, слязохме до хижата. Това беше от сестра Мария Шопова последна екскурзия направена до Мусала.
Една друга сестра я беше страх да се качи на върха и пожела да тръгне с мене нагоре. В подножието на върха аз я хванах за ръка и се изкачихме до горе. Следобед ние се върнахме до хижата, където спяхме. На другия ден тя не дойде с мен, а тръгнала по-късно и като стигнала до подножието на върха, не посмяла да се качи по-нагоре. Разказа ми за неуспеха си и на следващия ден, пак заедно за ръка, се качихме до върха. Много важно е човек с кого отива в планината и каква хармония има между тях.
