В своето развитие, до което е достигнал човек в сегашната епоха, за да хармонизира и използва правилно силите на своето тяло, трябва да се движи, да ходи. Движението е живот.
Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км. пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява.
През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително по-здрави и издръжливи. Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им. Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят вестник, отиват с колата си.
Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км. и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение.
По време на бомбардировките над София Учителят прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18-20 км. Питат ме: Защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18-20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км. и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." /„Новият светилник", с. 295/
Още в началото на развитието на братския живот в България, Учителят обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителят 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях.
След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел "Лондон", Учителят започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване. Така започват редовните екскурзии на Братството на Витоша.
Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителят желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичкитe и проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителят ни учи: „При всичките условия на живота не губи своя мир."
Той ни заведе на Бивака на Витоша - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти в дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали.
В беседата „Новият живот" Учителят казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500-1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1,2,3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." /"Обяснения и упътвания", 1922, с. 25/
Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговот о произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя.
Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога. Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров. На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най- плодотворните си разговори с приятелите.
„Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." /"Определенидвижения", с. 126/
Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителят казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80 годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее никой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." /"Новият живот", с, 20/
Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали многотектонични промени в релефа и състава и. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи.
„Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм. Олимп, който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а Рилският масив - големият Олимп. Някога той е бил най-високият връх на Европа, после се е снишил. Сегашният Олимп се е оформил по-късно." /"Мисли за всеки ден, 1988-1989г.", с. 97/
След потопа под натиска на Черната ложа Мусала спада на 6000 метра височина. Тогава Рила е била покрита с вечни снегове и ледници, които при второто понижение на Мусала до към 3000 метра и значителното затопляне на климата започват да се разтопяват и образуват 189-те, предимно глациални езера - сините красиви очи на планината. Сега Бялото братство задържа и повдига височината на Мусала, която през 1940 г., според думите на Учителя е била 3033 метра и всяка година се издига с един-два сантиметра. Учителят определя височината на върховете според идеите, които изпълват съзнанието му, когато ги посещава.
„В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивните страдания. На времето си там Христос е разрешил една от най- важните задачи." /"Петимата братя", с. 250/ По време на една от лекциите на ООК - Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята? Учениците отговарят: „Монт Еверест". Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога." Този връх беше Изгрева в южната част на София.
Учителят казва: „Един ден отидохме с един мой познат на Мусала. Като се качихме на върха, видях на една табела означена височината на Мусала. Там пише 2925 метра. Казах на приятеля си, че изчислението не е вярно. Мусала има височина над 3000 метра. „Отде знаеш?" Не му казах отде зная, но му отговорих: „Има идеи и чувства, които се проявяват само на височина над 3000 метра*. Други идеи се проявяват на височина 3200-3500 метра. Следователно, ако тази идея се роди в ума на човека при дадена височина, значи тя е от 3200 до 3500 метра. Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнал на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност."
/"Условия за растене", с. 57/.
Името Рила, или на славянски език Дункас означава Планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от най-старите скали, срещани в България - метаморфните, които имат предкамбрийска, или архайска възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерния период и се оформят като гланциални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц.
Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много циркуси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания. Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове.
*Вж Изгревът т. XX, с. 555-557N8, с. 557N9
Географски Рила се разделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Югозападен и Мусаленски. Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала.
Учителят разделя Рила на 3 части:
1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за
България и целия свят;
2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила. На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и свети. Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." /"Мисли за всеки ден 1988-1989 г.", с27/
„Няма нито една страна в света сега, освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." /"Разговори с Учителя"/
Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването и до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали. Учителят казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише. И в България има Акашеви записи и аз ги чета... Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в техния архив." /"Мисли за всеки ден 1986-1987г.", с. 74/
Рила е посещавана от много велики същества и адепти, които са се учили в нейните школи. Тяхното присъствие се е ознаменувало с това, че те са оставили своята светлина и благословение в нея. Затова Рила е благословена планина, център на светли мисли и възвишени чувства.
"В Рила е най-старата окултна школа, в която съществата, които я съставляват са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." /"Разговори с Учителя"/
Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието и. Тя е люлка на орфизма, школа на древния тракийски певец Орфей, който се е подвизавал в 6 век пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните*. Те не са се нападали и не се гонели както обикновено.
По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, които поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата.
Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ. Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на Любовта, основа за развитието на Шестата раса на Земята. Пак около Рила се съсредоточава дейността на Бялото братство в нашите дни. Учителят казва: „Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването, а Мусала и Рила - на самоотричането."
