Друг типичен представител от Братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата.
Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател. Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?" След това го пуска да си отиде свободно.
Под влиянието на Боян Боев - негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите. Тази дейност продължава почти до края на живота му. През неговите ръце минават почти всички беседи, печатани по времето на Учителя и след неговото заминаване.
Влад Пашов е тих, скромен и образован брат. Постоянната работа със Словото създава условия да направи много извадки от беседите на Учителя. Владее отлично стенография и записва всички беседи, на които присъства.
Той е отличен астролог и издава пръв в България астрология. След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя.
Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша - Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание.
*Виж« Изгревът» том III стр. 61-63; том IXстр. 193-194; томXVIII стр.256-511, стр.842-846
С Влад бяхме отлични приятели. Стотици пъти сме ходили заедно на Витоша и Рила. Той ми беше първият учител по астрология. Той ме учеше, докато другите десетина астролози само ме изпитваха, и ми възлагаха сложни астрологични задачи.
Когато на 1 декември 1957 г. при отиване на Витоша, бяхме спрели под сипея до започнатата да се строи хижа на строителите и аз ги предупредих, че финансовите инспектори са дошли да проучат каква литература имаме и да ни я конфискуват. Тогава всички около 30 приятели се нахвърлиха срещу мене: „Кой дявол е влязъл в тебе и казва това?" Само брат Влад на другия ден донесе с раница най-важните му астрологични учебници и аз ги скрих. В петък на 6.12.1957 г. конфискуваха и откараха на претопяване 22 камиона с беседи. Аз бях скрил всичко в мазето под бараките високо половин метър и само аз можех да влизам в него покрай подпорните колци. Влад си взе книгите и сърдечно ми благодари.
На Рила той ръководеше духовният живот на Братството: молитвите и беседите, а аз му бях помощник и четях беседи. Често го посещавах в тях и имахме много полезни братски разговори. Заедно с него години наред посещавахме Ел Шадай през зимата, заедно с много още приятели, като използвахме колибата, построена от брат Димитър Стоянов, докато комунистите я разрушиха.
Той беше добър приятел със сестра Юлия Борисова и Мария Шопова. Той постоянно се потеше и си слагаше вестници под ризата на гърба. Разболя се и влезе в болница. Не може да се преоблича, изстина и си замина от бронхопневмония. При погребението му идват двамата му братя - генерали, с мерцедесите си - блестящо облечени, а брат Влад нямаше дрехи за погребението му. Наложи се брат Кирил Стоянов да отиде и му донесе и тогава го погребаха.
Той остава верен на закона на Младежкия клас - не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя - делото на Бялото братство в България. Почива на
4.02.1974 г. в София.
Стотици братя и сестри, потопени в аурата на Учителя - в неговите благотворни вибрации и всеобемна Любов, променят своя обикновен живот, намират вътрешния смисъл на Словото му и отдават всецяло силите си за общия братски живот. Всички обикват работата, която им е определена да вършат, изпълняват я с любов и стават образци в своята професия. Така всеки се изгражда като нов човек и дава своя малък принос за живота на Любовта.
Бог е предвидил друг сценарий, друго развитие за учениците на Земята. Поради нашето непослушание и липса на будност ние изпускаме важни моменти от Божието благословение, отправено към нас.
През 1939 г. не се хармонираме, за да създадем истински братски отношения помежду си - тази хармония да се разлее по цяла България, а от нея по цяла Европа, за да се избегне готвещата се Втора световна война. Вследствие на това загубваме благоприятните духовни условия за цели 60 години.
Втори път Бог ни протяга ръка в 1944 г. - след завръщане на изгревчани и Учителя от Мърчаево. Той ни предлага чрез Учителя да се изгради един образцов квартал на Изгрева с еднакви красиви къщи, построени на парцели от 1 декар, с цветни и овощни градини - условия за спокоен, хармоничен, братски и духовен живот. Това външно единство на формите дава богато вътрешно разнообразие на методите и начините за прилагане на Словото Божие на Земята. Ако това беше изпълнено, комунистите никога нямаше да разрушат Изгрева и ние щяхме да изпълним мисията си като ученици, нямаше да стигнем до ненужни материални разправии и спорове. В разговор Учителят казва, че от Изгрева в този му вид нищо няма да остане, всичко ще се разруши, а нас ще ни пръснат из целия град, за да приложим това, което сме научили. Ше ни преследват и ограничават.
„По-късно ще дойде друго управление, което ще бъде много благосклонно към вас. Ще ви върне двойно всичко, което ви е взето. Ще построя Изгрев, какъвто аз желаех: Салон с библиотека над него, Трапезария с кухня и стаи за възрастни братя над нея. Къщите ще бъдат с 4 стаи и кухня, мазе и таван. Всеки дом ще има 1 декар място и ще се отделят с 12 радиални улици, подобно на градовете, строени по времето на Ноя. Но кой ще живее в този Изгрев, когато аз ще ви взема горе при мене, на планетата Вулкан?"
Това, което Бог е определил, непременно ще стане, но при съответните условия, които ще се създадат в бъдеще на Земята. Учителят обяснява, че много промени ще станат на Земята, но те ще бъдат в зависимост от пробуждането на свръх съзнанието на хората. Старото ще си отиде. Ще изтече тази материалистична мътилка, задръстила душите, умовете, сърцата и живота на хората.
От този порядък на нещата и помен няма да остане. Учителя извърши огромна работа, като подготви много светли души - основа за преминаването на човечеството от Петата към Шестата раса. Небето е взело всички мерки да пробуди готовите души за великия живот на Любовта, който Бог е определил за жителите на Земята. Със своята всестранна дейност и изчерпателно Слово Учителят желае да подготви душите и да ги насочи към един велик живот на Любов, определен на Земята от невидимия свят. Неговите идеи проникват в земята, изпълват въздуха, който е най-добрият проводник на новото. Всеки пробуден човек, до когото се докосват, веднага ги възприема и прилага.
Учителя казва, че астралният свят е очистен от всички зли, лукави духове и те са изгонени на Земята. Дошли тук, те ще се проявят толкова лошо, че дори и косите на децата ще побелеят от тях. Сега ще се очисти и Земята от мътната вода, от всички престъпници и хора, които ще заемат своето място, под кората на Земята, където има голяма нужда от работници. На Земята ще останат да живеят само кротките хора, които ще образуват Шестата - светеща - раса на Любовта, която по подобие на ангелския свят, ще възстанови мира и хармонията - Царството Божие на Земята.
