Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителят и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителят изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той и казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш."
След тази среща минават 20 години и Лидия идва в Братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той и казва, че един от техния род се е самоубил и от време-на време влиза в нея и нарушава душевното и равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителят и отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, и омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителят се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал."
След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Брат Васил отива в Южна България с беседи да проповядва новото. Без да знае, попада в граничната зона, където граничарите го хващат и го мислят, че е шпионин и го бият много. Пускат го, но той е много изтерзан и скоро след това почива.
Учителят не беше доволен от това, че не продаваше беседите честно, а по-скъпо и взимаше пари за себе си, независимо, че Братството му даваше като на разпространител на Словото.
Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Имаше хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал Братство. Лидия живееше в блок близо до нас и ние често и ходехме на гости. Тя ни свиреше на пианото братски песни. Аз и носех редовно от храните, които получавахме в Братството. Тя получаваше постоянно ежемесечно помощ от еврейското дружество в България. Когато се почувства не добре, подари цигулката си на Павел, а тя отиде да живее в гр. Видин.
Живя при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г.
