Приемната на Учителя имаше едно малко антренце. От времето и дъждовете отвън мазилката беше паднала. Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка. Измазах, но привечер хвана голям студ. Казвам на Учителя: „Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката. Трябваше през лятото да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна. А по всички правила мазилката трябваше да замръзне и след това да падне. В това аз имах опит, така се случваше винаги. Но този път се случи обратното. Мазилката не замръзна и не падна. Сега придобих друг опит. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, животът ни в Бога е живот вечен. Тогава нашият дар към Бога се приема и Неговото благословение се изсипва върху ученика. Тогава ученика раздава с любов плода на своя труд.
