Димитрина Антонова се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тя сънува ясен сън. Намира се в стая пред един шкаф, където трима братя спорят по кой е Учителя. По време на спора пред тях се появява една ръка, която след малко се превръща на Христос. Той стои малко пред тях, изчезва и на негово място се явява Учителя. Така тя си отговаря на въпроса кой е Учителя.
Сестра Димитрина Антонова беше поетеса и сътрудничеше в списание „Житно зърно", където често се появяваха нейни стихотворения, свързани с братския живот. Тя имаше много добра обхода с приятелите и посещаваше редовно Младежкият клас. Мария Христова - Захарната, е една от най-бедните сестри в Братството. Един ден отива на Изгрева, носи 50 лева и по интуиция ги подава на младата Димитрина Антонова. В този момент тя има належаща нужда от 50 лева. Мария й предлага да си услужи с тези пари. Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе. Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам."
Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителят слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителят застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителят постъпва така с мене?" Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария.
* Виж « Изгревът» том IV стр. 594-595; том VIII стр. 356-410.
Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите. Учителят веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение.
Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония.
След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
