На Изгрева живее брат Борис Дряновски с жена си Мария. Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 година Учителят му дава 3 листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свой най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радио инженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година той, заедно с Учителят, се евакуира в Мърчаево. Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се
дълбоко и разбира, че всъщност Учителят му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителят одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички
сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени.
Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителят обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т. е. Дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи.
След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот, той оставя един добър пример на бъдещото поколение за подражание.
