Атанас Колев Минчев е студент в Музикалната академия и трябва да се запише втория семестър - да внесе такса 250 лева. Като сирак - баща му загива във войната - той трябва да плати една десета от сумата. Неговият професор - Цанко Цанков, му е обиден и решава да го изключи, ако не се запише в определения срок - до края на август. В дома му идва разсилният - негов добър приятел, и съобщаварешението на ректора. Атанас търси брат си да вземе пари, но се оказва, че той е в провинцията.
Цялото Братство с Учителят е на Рила. Последният ден за записване е и нещо кара Атанас да отиде към салона. Като наближава салона, поглежда нагоре и вижда Учителя, че е на балкона и държи голям плик в ръка. Махва му с ръка, Атанас се затичва по стълбата и го поема. Учителят му обръща внимание, че парите са братски и ако желае, може да ги върне. Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика. В него има банкнота от 200 лева и монета от 50 лева - толкова, колкото му трябва, за да запише за втория семестър. Той отива в Консерваторията, внася сумата. Връща се на Изгрева, за да благодари на Учителя за навременната помощ. Пита приятелите дали Учителя е на Изгрева, Те му отговарят, че Учителят е на Рила. Когато се връща групата от Рила, той разпитва подробно дали Учителя е слизал до София. Отговорът е, че Учителя е бил постоянно на Рила, заедно с братята и сестрите. За Атанас това е поредното чудо в живота му, направено точно навреме от Учителя.
Той завършва Консерваторията и живее на Изгрева заедно с майка си Мария и брат си Гради. Страда от късогледство - 6 диоптъра и отива при Учителя да иска съвет. Учителят му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената трева и зелените листа. Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила.
Той участва в музикалния живот на Братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти. Завършва своя земен живот на 29 май 1993 година.
Брат Атанас много ни обичаше нас - децата на Изгрева и ни учеше да играем шах, когато живееха до къщата на Парлапанов. Добре се научихме още малки да играем шах. Често, като го търсехме, не го намирахме в тях и му измислихме песен: „Бате Атанасе много спиш, много спиш, камбаните бият - бим, бам бум."
* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.
По-късно много пъти ни поправяше цигулките и той ми даде цигулка на някой от симфоничния оркестър - не свиреше добре за 100 лв. Аз я огледах и видях, че долната дъска е пукната. Занесох я на Франц Христодоров и той я поправи и има много хубав тон. Сега синът ми Павел свири с нея.
