Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 година. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на Паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на врата на Горницата 3 пъти. Врата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него. Учителят влиза в стаята си, връща се след малко и му подава ръка, която той целува. Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издигна няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителят пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина можеш да го разкажеш." Учителят, без той да го пита му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция.
Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели. Един от тях - Гавраил Величков го пита: „Учителю, покажи ни някой ангел, който живее между нас!" Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел."
Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува една диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?" Брата се стъписва и се чуди какво да прави. В това време се показва на врата Учителят - усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!" Взема динята, разрязва я и я раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил добре, а който не се е качил, ще чака следващият параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях."
След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на Паневритмията с китарата си. Остава верен на традицията на Младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост" 1, където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 година. От Съвета не разрешават брат Нестор Илиев да е съквартирант на Георги. Тогава брат Нестор взима неговият приятел Радой Ралин и Георги, отиват при кмета, който веднага разрешава въпроса.
* Виж « Изгревът» том VI стр. 538-541.
Брат Георги имаше спестени 12 000 лева и искаше да ги даде на Братството. Брат Илиян Стратев взима нотариус и отиват в квартирата му, но Учителят не позволи да се вземат тези пари. Георги изпада в кома и парите останаха за общината, която предложи да направи тържествено погребение, използвайки му парите.
Както скромно и смирено живя така си замина като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести. В незнайния гроб на гробищата в Малашевци го изпращат само трима души: Елена Симеонова, Павел Светозаров и аз. След 40 -те дни от заминаването си, брат Георги се освободи от земните си връзки и осезателно ми помогна в много материални и духовни въпроси, изникнали пред моята душа. Така, той ми се отблагодари за погребението, което направихме както той желаеше - като незнаен войн.
