Пред салона през 1928 година изорават голямата нива, която е повече от 3 декара .(Б.р Тази нива от 3 дка. е същата, която д-р Жеков е закупил и след това я разделяна 10-на части, и всеки закупува по 200-300 дка.) Същата година на Изгрева идват младежи от село Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя. В малката група е и Христо Митев Белчев, който се запознава с учението, чете беседите и желае да се срещне с Учителя. Те застават настрана и чакат Учителя да се освободи от многото хора, които го заобикалят. Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва Боян Боев и пита: „Имали някой брат тук да се казва Христо?" „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителят те вика да отидеш при него."
Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителят го пита: „Какво работиш брат?" „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?" - и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места?" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в кофата?" Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието."
* Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72.
Същият брат дойде 1972г. на Салоните на Рила, където лагеруваше Борис Николов и се бяхме събрали мнозина. Тогава се представи тихо «Аз бях този, който изора и зася нивата с една крина жито»
В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го сложил в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на Старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да посее голямата нива, да
остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.
