След провала на брат Иван Радославов, при който е отнет братският салон на улица „Оборище" N14 през 1929 г., Учителят повиква доктор Иван Жеков Стойчев и Йорданка Жекова в София * Възлага на доктора д а заеме службата на Радославов и да занимава с имотите на Братството. Доктор Жеков се пенсионира с една малка пенсия - като ветеринарен лекар. Често приятелите му се подиграват и го закачат,че е взел много малка пенсия. Докторът спокойно отговаря: „Не е важно, че пенсията е малка, важно е колко години човек ще я ползва."
* Виж « Изгревът» том III стр. 121-122; том VII стр. 624-627; том IX стр. 194-196.
Той ползва тази пенсия повече от 45 години. Някои са недоволни от неговата дейност и го атакуват с мислите си. Той пада и 40 дена лежи на легло. На четиридесетия ден Учителят го посещава и му казва да отиде следващата сутрин на беседа. Той става трудно, тръгва и постепенно се оправя. Отново започва да се движи и работи за Братството до края на живота си.
Доктор Жеков е добър фотограф и отразява много ценни случаи от живота на Учителя на снимки. Има много неприятности и материални разправии със съседа си Петко Епитропов. Посъветван от Учителя, доктор Жеков се примирява с него и му подава ръка. Един ден след неделната беседа в 10 часа Учителят сяда на една от пейките пред салона и казва: „Днес е велик ден, велик празник за Небето и Земята. Двама врагове, които се преследваха повече от 10 000 години, се примириха и си подадоха ръка." Жеков минава през много болезнени състояния и разбира великия закон, че движението е живот. След заминаването на Учителя работи за хармонията в Братството и прокарва идеите на Учителя за мир и разбирателство. До края на живота си той обикаля гората, прави разходки и поддържа здравословното си състояние. Заминава си на 24 февруари 1970 г. на 96 годишна възраст.
