През1920 г. Учителят посещава дома на сестра Нешка Анева в Свищов и престоява около 10 дни. Още първия ден поръчва да изкопаят в двора малко трапче. В него излива водата от измиването на лицето и ръцете си. След заминаването му Аневи засипват трапчето. По-късно в дома им идва брат Георги Узунов, ясновидец, и всяка сутрин наблюдава в двора една светлина, която излиза от определено място. Той пита: „Какво има на двора на това място?" Сестра Нешка Анева си спомня и му казва, че там Учителят е изливал водата след измиване на лицето си. Големият син на Нешка Анева среща жена, харесва я и решава да се венчаят за нея. Споделя това с майка си, а тя отива да пита Учителя. Той я изглежда строго и казва: „Светът се руши, а вие искате да градите. Какво ще изградите? Няма нужда да се жени. Не му е определено!" Нешка съобщава на сина си отговора, но момчето не го приема. Оженва се за въпросната жена, две години след това се парализира и набързо си заминава от този свят.
Нешка Анева идва на Изгрева и дълго време живее в една от стаите на бараката на Стефан Деветаков. Мекият й характер и голяма жертвоготовност я правят уважавана и обичана от околните. Често тя събира децата и ги черпи, с каквото има. Посещава редовно беседите и участва в братския живот. Живее скромно и така си заминава, като оставя след себе си светъл лъч на честен,любвеобилен и безкористен живот.
